Революционно: Учени откриха следи от кръв на динозавър на 115 млн. години

В кост от динозавър, живял преди 115 милиона години, учени са открили молекулярни следи от кръв. Находката е направена в останки от Aratasaurus museunacionali – малък хищен динозавър, чиято кост е намерена в Североизточна Бразилия.

Международният екип, ръководен от професор Клити Грайс от университета „Къртин“, е изследвал кост от задния крайник на животното. В микроскопични съдови канали са открити минерализирани структури с форма, наподобяваща червени кръвни клетки. Химичните анализи са показали наличие на хем – молекула, която е част от хемоглобина и участва в пренасянето на кислород.

„Не сме открили ДНК на динозавър, но сме възстановили нещо забележително: молекулярен отпечатък на кръв от животно, живяло преди 115 милиона години“, казва Грайс. По думите ѝ находката показва, че фосилите могат да съхранят „химическа памет“ за живия организъм.

Изследователите свързват необичайното съхранение с поредица от условия след смъртта на животното. Смята се, че трупът е бил бързо погребан в среда с малко кислород и висока микробна активност. Впоследствие минералът хаусманит е помогнал за стабилизирането на клетъчните структури и молекулите, свързани с тях.

Костта е произлязла от формацията Ромоалдо – район в Бразилия, известен с добре запазени фосили. Според изследователите именно комбинацията от бързо погребване, ограничен достъп на кислород и минерализация е намалила разрушаването на органичните следи.

Aratasaurus museunacionali е бил теропод – група двукраки хищни динозаври, към която принадлежат и по-късни гиганти като тиранозавъра. Известните останки са основно от заден крайник. Животното е било дълго около 3,1 метра и е тежало приблизително 34 килограма.

Въпреки че откритието дава нова информация за физиологията на изчезналия вид, то не доближава учените до клониране на динозаври. За това би била необходима запазена генетична информация, а такава в изследваните проби не е открита.

Проучването е публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Авторите смятат, че методите могат да бъдат приложени и към други музейни фосили, за да се търсят молекулярни следи за кръв, метаболизъм и други особености на изчезнали животни.